Лидерството може да бъде и временно
Имало едно време машина, наречена пишеща. Тя се ползвала за написване на текст върху лист хартия, или по-точно казано- за печатане на текст. Специалистите, работещи на пишеща машина, се наричали машинописти. Те притежавали определени умения, като например наизустяване на клавишите (местоположението на буквите и знаците), така че да добият бързина при печатането на текста, който едновременно с това четат от ръкописното копие. Необходимо било печатането им да е много точно- т.е. да не се бъркат букви и знаци, защото корекцията е била трудно постижима и винаги се виждала на иначе красиво напечатания лист. Е, почти винаги, защото ако напечатали коригирания текст на нов лист, нямало да има коректор върху него или петна от изтриване с гумичка, но така губели допълнително време, както и средства, защото се ползвали повече хартия и лента за машина, отколкото е необходимо.
За тези, които не разбраха какво казах дотук, да погледнат за повече информация и снимки в интернет.
Машинописът е бил професията на машинопистите. Това е, с което тези специалисти са си изкарвали прехраната. Много често машинописът е бил единственото, което тези хора са умеели по онова време.
С навлизането на компютрите в текстообработката, ерата на пишещите машини залезе.
Разбира се, този процес не се случи за една нощ, не се случи за един месец, не се случи и за една година. Машинопистите- професионалисти, видяха предимствата на компютрите при „печатането“ (набирането и отпечатването) на текст и веднага се заеха с изучаването им и придобиване на умения- нови за тях, за компютърна текстообработка. Инвестираха в курсове и обучения, и така те продължиха напред, и оцеляха в този технологичен скок.
Въпреки, че залезът на пишещите машини беше продължителен във времето, имаше и такива машинописти, които не успяха да оцелеят в този технологичен скок. Успоредно с развитието на компютрите, те просто загубиха професията си (да пишат на пишеща машина), а оттам и работата си.
Защо се случи това?
-
Те отрекоха появата на компютрите- „Такова животно няма!“
-
Те пророкуваха временността на компютрите- „Всяко чудо за три дни!“
-
Те не разбраха какво им говорят компютърните специалисти- „Как този/тази ще ме учи как да печатам на компютър като не може да работи на пишеща машина!?“
-
Те не желаеха да учат нови умения- „Аз си знам всичко, да учат младите!“
-
Те не желаеха по-висока продуктивност- „Работата никога не свършва- на мен ми е достатъчна тази продуктивност (постигната при печатането на пишещата машина)!“, и т.н., и т.н.
Тези специалисти така и не проумяха, че с навлизането на компютрите в текстообработката, вече няма връщане назад към пишещите машини.
Сега ще кажете „И какво от това? Какво ме интересува, че някой си е останал без работа, защото не е искал да се учи да работи с компютър?“.
Използвах примера с машинописа, именно затова, че някои от четящите тази статия въобще не знаят какво е пишеща машина. И в това няма нищо лошо, дори напротив- връщането към миналото, освен с опознавателна цел, е пагубно за човешкото развитие.
Сега, да се опитаме да видим кои са „машинопистите“ сред мениджърите.
Някои от машинопистите от миналото са били много добри в професията си. Толкова добри, че са били машинописти- ръководители (мениджъри) на останалите машинописти. Били са учители по машинопис. Създавали са правилата по машинопис. Били са лидери.
Тези от тях, които са продължили професионалното си развитие в компютърната текстообработка са продължили да бъдат машинописти-ръководители (мениджъри), учители, и най-вече- лидери.
Останалите? .... Ами тях вече никой не ги помни. Те се самоотпаднаха от новия свят. И защо? Не, не е защото си повярваха прекалено много. Не е, защото не приемаха съвет от по-младите. Не е, защото бяха на „Вие“ с новите технологии. Не е и защото не искаха да учат. Не, не е по нито една от тези черти на характера им.
Самоотпаднаха се, само защото се опитаха с умения от миналото да управляват в бъдещето. А, всичко останало е следствие от това.
Сами сте се досетили, че продължаващото им лидерство е невъзможно. Лидерството им е започнало да залязва заедно със залеза на пишещите машини.
За съжаление, с отказа си да приемат промените в заобикалящия ги свят, голяма част от този тип мениджъри-преходни лидери, допускат две основни грешки, които оказват необратимо влияние и върху подчинените им:
-
Възприемат непрекъснатите подобрения като безполезни и губещи времето дейности, защото те са тези, които задават стандартите- според тях самите.
-
Създават (си) илюзорна представа за развитието на компанията, която управляват- по-точно за липсата му, като така обричат на западане компанията, а заедно с това- обричат на западане и развитието на подчинените си;
Като страничен ефект, се превръщат в мрънкала- не приемат, че те са отговорни за западането и обвиняват всички останали.
Не бъдете като тях! Бъдете непреходни лидери!
Как? Звъннете ми или ми пишете за да си запазите час за консултация с мен по лидерски умения.
Успех в бизнеса!
Филипа
